Сова Харис“: ГЕРБ води с 10%, фотофиниш за второто място, Борисов

„ Сова Харис “: ГЕРБ води с 10%, фотофиниш за второто място, Борисов най-харесваният партиен водач. ГЕРБ е безапелационен любимец на идния избор за Народно заседание с поддръжка от 26,6% и стабилен задатък от над 10% пред главните съперници.
Много оспорвана обаче ще бъде борбата за
второто място, където към този момент е ПП-ДБ (16,1%), само че с доста дребна разлика пред „ Възраждане “ (15,3%) и Движение за права и свободи (15.0%).
Социалистите пък губят електорат
поради новите обединения вляво. Политикът с най-високо доверие е президентът Румен Радев с 50,7%, а
измежду партийните водачи води Бойко Борисов.
Това са част от изводите на социолога Васил Тончев, който показва последното социологическо изследване на организация „ Сова Харис “. Според анализатора на 9 юни би трябвало да чакаме към 41% изборна интензивност или
до урните да отидат към 2,5-2,6 млн. гласоподаватели.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, направено в интервала 8-13 май 2024 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента.
Максимална неточност за 50% условен дял
при 95% гаранционна възможност: 3,4%. Изследването е по поръчка на „ ПИК Броудкастинг “ АД. Анализът на резултата от допитването е на Васил Тончев от „ Сова Харис “.
Доверие в политическите персони
Изследването демонстрира, че политикът, който продължава да получава най-високо доверие в България, е Румен Радев – 50,7%. Това не е нещо ново, само че огромната отдалеченост пред другите политически фигури можем да приемем като изненадваща.

Вероятно позицията на коректив, който не взе участие директно в идните избори, спомага за оформянето на това отношение
на гласоподавателите към фигурата на президента.
Не бива да подценяваме и смисъла на обичайното удобно отношение към институцията, която той съставлява.

Тези причини са в действие и при установяване на доверието към вицепрезидента Илияна Йотова. Тя безапелационно стои на второ място с 37,4% доверие. От водачите на политически партии, участващи в идните избори,
най-високо е доверието към Бойко Борисов (21,3%).
Очевидно ръководителят на ГЕРБ съумява да поддържа обществения си облик. По този метод спомага и за повишение рейтинга на партията му.

Същите причини могат да се приведат и за водача на «Възраждане» Костадин Костадинов, който заема четвъртото място с 18,1%. Сравнително висока степен на доверие получава и Ваня Григорова (16,3%), която дружно с съдружната си партньорка Мая Манолова (13,9% доверие) теглят нагоре резултата на ръководената
от тях групировка «Солидарна България».
Това не може да се каже за водачите на ПП-ДБ: Кирил Петков (13,4%), Асен Василев (12,6%), Христо Иванов (11,4%) и Атанас Атанасов (9,4%). Макар и одобрени политици, те получават доверие, близко или по-ниско от това на обединението, която съставляват, а това несъмнено е проблем в предизборна конюнктура.
Доверието към Слави Трифонов е 14,1%,
Корнелия Нинова – 13,3%, Стефан Янев – 11,4%, Румен Христов – 8,9%, Красимир Каракачанов – 8,3%, Петър Москов – 7,3%, Костадин Паскалев – 6,4%. Може да се каже, че степента на доверие при всички тях надвишава настройката за поддръжка на ръководените от тях политически планове.
При Делян Пеевски (6,0% доверие) има усъвършенстване,
само че към този момент не е спечелил напълно гласоподавателите, които обичайно гласоподават за ръководеното от него придвижване. Значими резултати получават и Кузман Илиев (5,8%), Иван Гешев (5,4%) и Дарин Дросев (5,3%). За отношението към тях и техните политически планове е рано да се вършат заключения, защото към момента не са известни като политици на необятната публика.

Доверие в политическите партии
Доверието в политическите партии всъщност обрисува границата, в която може да пораства електоралната им поддръжка. Изследването демонстрира, че и по този индикатор най-добре стои коалицията ГЕРБ-СДС с 22,4% доверие на гласоподавателите. На второ място – може би към този момент не изненадващо – е „ Възраждане “ с 15,6%. Третото място е за Българска социалистическа партия с 13,5%, което
отразява капацитета на левите гласоподаватели като цяло.
Четвърто място по този индикатор заема «Има Такъв Народ» (12,0%). След тях се подрежда до неотдавна управялващата коалиция ПП-ДБ с 11,3%, което е показателно за съмненията измежду нейните поддръжници.
Висок старт може да се означи за
„ Солидарна България» с 8,9% доверие. Добра позиция има и «Български Възход» с 8,0%. Движение за права и свободи със своите 7,7% доверие продължава да се опира основно на обичайния си електорат. Следват «Левицата» с 6,5%, Вътрешна македонска революционна организация и «Синя България» с по 5,3%. Коалициите «Център» (2,4%) и «Граждански Блок» (2,2%) към този момент декларират, че ще търсят място в политическата ни система.

Избирателна интензивност
В последните години на българските гласоподаватели ни се постанова постоянно да вървим до урните. Тази процедура оказва помощ да се дефинира по-точно делът на дейните гласоподаватели в страната. На предходните парламентарни избори
гласоподаваха към 2,7 млн. българи.
Сега може да се допусна, че на 9 юни 2024 година броят гласуващи ще бъде съвсем същият, с дребна редукция. Че са изцяло сигурни, че ще гласоподават, декларират 41,0% от имащите право на глас.

Допускам, че към тях ще се прибавят още няколко % от колебаещите се, които в последния миг ще решат да упражнят правото си на глас. Това ще докара до урните сред 2,5-2,6 млн. души. Разбира се, не трябва да се изключват
и изненади до края на акцията.
Разпределение на гласовете по партии за български парламент измежду гласуващите за съответна партия и коалиция

Може да се твърди, че политическата обстановка у нас сега се развива под превъзходството на две обединения: ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. Това са политическите субекти, които дефинират дневния ред в страната. Неслучайно, откакто наложи своята визия, ГЕРБ се обрисува като безапелационен водач на
идния избор с поддръжка от 26,6%.
Интрига се обрисува при битката за второто място: 16,1% декларират, че ще гласоподават за ПП-ДБ, 15,3% – за «Възраждане» и 15.0% – за Движение за права и свободи. Голямата въпросителна тук е за резултата на до неотдавна ръководещата коалиция, защото е мъчно да се дефинира къде ще спре отливът на поддръжката за нея.

Финалният стадий на акцията ще има решаващо значение за ПП-ДБ. «Възраждане» и Движение за права и свободи влязоха на тези избори в добра кондиция и се чака да активизират обичайните си последователи. Българска социалистическа партия в този си вид
се стабилизира на петото място.
Социалистите към този момент не са монополист в лявото политическо пространство. „ Левицата “ и новата групировка „ Солидарна България “ имат устойчиво наличие на политическата сцена. Нещо повече, обединението на Ваня Григорова и Мая Манолова даже има късмет да влезе в идващия парламент. Това ще
се реши във финалната фаза на акцията.
Партията на Слави Трифонов към този момент стои устойчиво над бариерата за влизане в Народното Събрание. Интересна е обстановката при извънпарламентарните партии, позициониращи се в дясното политическо пространство.
В този бранш ще се влеят доста количество
гласове, търсещи ново посланичество. Засега обаче никой от кандидатите не съумява да притегли към себе си упованията на гласоподавателите. Фаворит към сегашния миг е коалиция «Синя България», следвана от Вътрешна македонска революционна организация, коалиция «Център», «Български Възход», «Граждански Блок» и други.
Не е изненада, че резултатите от вота за
Европейски парламент повтаря в огромна степен тези за български парламент. Според проучването се обрисува изборната интензивност да е към 3% по-ниска, а разпределението по партии да е идентично на това за вътрешните ни парламентарни избори. Съществената разлика тук е, че прагът за влизане в Европейската институция е по-висок: 5,88% за Екологичен потенциал против 4% за Народно събрание. Също по този начин е значимо, че българите, които живеят в страни
отвън Европейски Съюз, нямат право да гласоподават.
Резултатите демонстрират, че изненади могат да провокират две партии, които са на прага за влизане надлежно в българския и в Европейския парламент. Това в допълнение ще поддържа интригата в предизборната битка. Ако «Солидарна България» влезе в българското Народно събрание, а «Има Такъв Народ» излъчи евродепутат, тогава разпределението сред парламентарните сили ще претърпи обилни разбърквания.
Акценти в предизборната акция
По принцип провеждането на избори води до пренареждане на политическото пространство в сходство с настоящите упования на гласоподавателите. Нови избори би следвало да стабилизират ситуацията в страната. Този път обаче не е по този начин, защото упованията са, че резултатите ще възпроизведат досегашното състояние. Това значи, че за следващ път няма да имаме устойчиво болшинство, което да преведе страната през комплицираната интернационална конюнктура, в която се намира светът.

Резултатите от проучването демонстрират, че оптимисти в това отношение са едвам 19,0%, а песимисти са 52,7% от пълнолетните българи. Друга съществена тематика в предизборната акция е за отговорността за неуспеха на ротацията при предходното ръководство. Засега причините на ГЕРБ-СДС са поубедителни: 40,9% от гласоподавателите считат, че виновни са ПП-ДБ, до момента в който отговорност от ГЕРБ-СДС търсят 28,2%.

Според повече от половината гласоподаватели (52,2%) след свалянето на ГЕРБ от власт корупцията в страната е останала без смяна. Според други 28,2% даже се е нараснала, а едвам 7,4% са на мнение, че корупцията е намаляла. 12,2% не могат да преценяват. Неминуемо тези оценки ще окажат значително въздействие върху резултатите от идния избор.

Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, направено в интервала 8-13 май 2024 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,4%. Изследването е по поръчка на «ПИК БРОУДКАСТИНГ» АД.
Автор: Вадим Стоев